Don’t forget me – my new story предистория
Така…сега ще започна една история, която ще намерите само тук. Името и го виждате, а героите са:
Саманта – 19 годишна студентка
Джош – 22 годишен студент
Това са нашите главни герои, които съдбата среща…ето как:
Денят на Саманта започна както обикновенно. Стана, облече се, каза довиждане на жената от приюта и излезе. Днес щешеда извърви повече път…към новото си училище – университетът в който сега учеше…Това бе първият и ден като студентка.Вълнуваше се, че въпреки, че е отраснала като сирак се справяше със живота и ударите, които понасяше. Изчака няколко минути и влезе решително. Вътре имаше много хора и всички те също като нея бяха избрали пътя по който да тръгнат – пътят, който започваше тук… Денят и мина нормално. Посети първата си лекция и се запозна със своите колеги. Наложи се да си тръгне доста късно и да мине през опасния квартал…не я беше страх, защото като малка прекарваше повече от времето си в този квартал и хората я познаваха. Имаше доста приятели на това място, но това което не знаеше бе, че в квартала се бе заселила нова бандитска група. Докато нашата героиня ходеше по пустата улица от някъде се появиха няколко човека…най-едрият я хвана и я стисна за гърлото, докато татуираният започна да рови в чантата и. Другите двама бяха сякаш безлични…и страхливи може би, защото през цялото време се оглеждаха и бяха готови във всеки един момент да извикат, че някой идва само за да си тръгнат. Саманта вече губеше съзнание, когато усети, че хватката на едрия мъж се разхлабваше от шията и. Не можеше да реагира, но чуваше как един глас и говори…
Джош: Добре ли сте? – говореше и той и се опитваше да я върне в съзнание.. – Дано да не е мъртва – чу че той отрони и напълно изгуби съзнание…
Когато Саманта отвори очи видя дърветата и усети студената земя…определено още се намираше на улицата, а имаше чувството, че са минали няколко дни. Изправи се в седнало положение и усети как капки се стекоха от лицето и. Докосна ги и видя че това е вода. След което чу глас в тъмнината…някой тичаше срещу нея…
Джош: Добре ли сте? Нося още вода…
Саманта се уплаши. Тъкмо да стане да избяга, но той бе по-бърз и вече бе стигнал до нея.
Джош: Моля те…недей да бягаш…аз не те нападнах, нося ти вода…
Показа и той шишето и и помогна да стане. Саманта вече знаеше, че това е нейният спасител. При изправянето си тя го видя на светло и найстина той не изглеждаше зле….дори беше доста симпатичен…мургав с красива усмивка…
Саманта: Благо…
Гласът и секна…и първата и реакция бе да докосне шията си, но мургавият и спасител я спря…
Джош: Недей…ще те заболи повече…имаш сериозни охлузвания по шията….онзи тип има здрави ръце…
Джош започна да я оглежда и леко я докосна…Саманта простена от болка…
Джош: Ела с мен…ще дой деш да те прегледам…
Но тя се дръпна. Не умееше да вярва на хората и още по-малко на непознатите.
Джош: Знам…не ми вярваш. Спокойно…живея със сестра си и ако искаш ще и звънна да слезе преди това, за да се чувстваш по-спокойна. Става ли?
Саманта кимна и тръгна с него…имаше му доверие.Може би защото я бе спасил…или защото бе лекар / тя се досещаше/ …не знаеше защо, но тръгна с него …
И така започваше тяхната история….
Няма коментари:
Публикуване на коментар