Don’t forget me – my
new story /part 2/
Започна да
минава време…Саманта и Джош работеха заедно. Той я караше всеки ден до
университета, а тя понякога го посещаваше във болницата. Нейните приятелки от
университета се шегуваха и и казваха, че Джош е влюбен в нея, но тя не им
вярваше. Казваше че им се струва, но вътрешно и се искаше найстина да е така.С
времето все повече се сближаваха.Докато бяха в дома….
Саманта: Мисля, че ме
лъжеш…не може да си бил толкова наивен… / тя се засмя, като продължи да реди хапчетата
в шкафа/
Джош: Повярвай ми…така
стана…и заради нейните измишльотини целият квартал ме видя по пола и токчета…
Саманта се засмя …
сочеше го и седна за да се посмее спокойно…когато влязоха Сара и Адам…
Адам: Сам…Сам…търсят
те в кабинета на директорката…
Сара: Казаха да отидеш
веднага…
Саманта: Добре…Джош…ще
подредиш ли хапчетата вместо мен?
Джош кимна
успокоително с глава и започна да подрежда. Обърна се към близнаците
Джош: Защо я викат?
Сара: Мисля, че е
умряла лелята на Сам…
Джош: Какво?
Изрече и хукна към
етажа на директорката.По пътя срещна Саманта, която за малко да го
подмине заровила лице в ръцете си. Джош я спря и я прегърна…тя се отпусна
плачейки в ръцете му.
Джош:
Съжалявам…сигурно си била близка с леля ти.
Деми: Всъщност тя не
ми беше истинска леля, но аз я обичах много. Тя ме е отгледала.Беше помощничка
в дома, където израстнах…
Джош отново я
прегърна. Бе готов на всичко , само за да не вижда Саманта тъжна. Искаше и беше
до нея, през тези тежки дни…даде част от парите за погребението и направи
всичко което тя не можеше от мъка…Отиде на погребението с нея, като я
подкрепяше морално, за да не се срине.Разбираше, че не може напълно да я
успокои, но даваше всичко от себе си. Прекарваше свободното си време в опити да
я разсейва и развеселява….така се мина още време…Минаха се пет месеца от
случката и понеже Джош не можеше да чака повече реши да действа. Преди няколко
минути бе пратил смс с който викаше Саманта в къщата си спешно, и найстина беше
спешно – щеше да и предложи да стане негова жена….
Няма коментари:
Публикуване на коментар