Саманта влезе разтревожено в къщата.Дори не и направи впечатление, че е отключено. Видя, че Джош седи на дивана и се стрелна към него. Седна и го погледна уплашено.
Саманта: Какво става? Има ли ти нещо? Добре ли си?
Джош: Сам...успокой се. Добре съм...
Хвана ръцете и в дланите си и я гледаше в очите.Веднага забеляза, че нейните се насълзиха.
Саманта: Тогава кое е спешно?
Тя стана и се обърна с гръб към него, триейки сълзите си.Джош стана след нея и я хвана за ръката, обърна я към себе си.
Джош: Ела...имам нещо за теб...
Двамата тръгнаха към кухнята.Като влязоха Саманта видя, че в средата - на масата имаше приготвена храна и около нея - свещи, вино и всичко останало. Тя остана безмълвна, погледна го въпросително, а той побърза да я настани.
Джош: Ела...моля те, не казвай нищо..почакай малко.
Издърпа и стола и тя седна. Тревогата се изпаряваше, докато щастието заемаше нейното място...Джош излезе от кухнята и Саманта остана сама. Привидно оглеждаше къщата, но тя всъщност се опитваше да разбере какво прави Джош. Погледът и попадна на нещо рошаво, което се скри зад кухненския плот. Тя разбира се не се сдържа и инстинктивно тръгна след него. Надникна и видя едно малко и сладко кученце да обикаля и души навсякъде.
Саманта: Ей...мъник...изгуби ли се?
Тя го хвана и го прегърна.Докато се опитваше да я лиже по лицето, тя видя че на шията си, освен голямата червена панделка носеше и нещо друго - нещо тежко. Хвана го без да му мисли много и го махна. Беше червена кутиика с формата на сърце...
Саманта: Хей, малкия...я виж...много е красива...да я отворя ли? Да не би Джош да се разсърди?
Или...да не разбира?
Тя се огледа и като видя, че го няма наоколо, реши да действа. Отвори кутийката и се очарова. В нея имаше един много красив пръстен. Дали пък не беше за нея? И докато стоеше, държейки кученцето и кутийката с пръстена, един глас я стресна.
Джош: Къде отиде?
Тя се обърна и видя, че Джош търсеше нещо. Когато се изправи и я погледна, спря на мястото си.
Джош: Ам... /за малко стана неловко/ Намерила си го?
Саманта: Кое?
Тя бързо пусна кученцето на земята, а пръстена тъкмо да остави, когато Джош я спря.
Джош: Задръж го..
Тя го погледна.
Джош: Пръстенът е за теб...
Саманта не каза нищо, само гледаше към него. Не можеше да продума...Джош хвана ръката и, в която беше и го взе.
Джош: Ето тук...
Той погледна към вътрешната страна на пръстена...
Джош: ....е изписано твоето име. Сам...
Той тръгна на коленичи...
Саманта: Какво правиш? Джош...
Джош: Нека го направя както трябва...
Той коленичи пред нея и я погледна в очите.
Саманта сложи ръце на устата си, а сълзите от радост започнаха да се стичат...
Саманта: Боже...разбира се..ДА, ДА, ДА...
Тя коленичи го него и го прегърна, той нея също...
Джош: Момент...забравих нещо...
Тя го погледна ...
Джош: Да ти сложа пръстена...
И двамата се засмяха...след това отново се прегърнаха и плачеха от радост. Към тях се присъедини малкият им приятел...
Саманта: А това кой е?
Джош: Това е подаръкът ми за теб...но избяга...
Саманта: Много е сладък... ела тук...
Тя се изправи и започна да тича след кутрето, а Джош се засмя.
На сватбата...
Саманта: Не мога да повярвам, че минаха 5 месеца от както Джош ми предложи..., а сега съм тук в бяло...
Мартина: Саманта...ти винаги си имала късмет...честно казано малко ти завиждам...днес се жениш за такъв красавец, при това доктор, който те обича ...
Саманта: Да...животът ми го поднася като компенсация за трудното детство....
Клара: Не се натъжавай...от сега нататък всичко ще върви към хубаво...
Саманта показа широката си усмивка.
Саманта: Разбира се...ще гледам положително на всичко. Е? Как съм?
Тя се изправи и се завъртя.
Елена: Боже...скъпа...мисля, че Джош ще онемее...
Саманта: Найстина ли? Надявам се...
В този момент някой почука....
Джош: Може ли да вляза?
Мартина: Какво? НЕ!!
Всички се втурнаха да държат вратата. Саманта стоеше зад тях...
Саманта: Джош...защо ще влизаш? Не може ли по-късно да се видим?
Джош: Искам да те целуна поне още веднъж като мое гадже...
Клара: Съжалявам, обаче късно си се сетил...хайде ще се видим в църквата...чао...
Саманта: Кло
Няма коментари:
Публикуване на коментар